Пернишка област е разположена в западната част на страната, а село Пещера е едно от най-известните села там редом с Драгичево. 50 км делят селото от Перник и друг близък областен град – Кюстендил. До столицата София се налага да изминем още 20 км, но дистанцията определено не се счита за голяма. Село Враня стена е северната граница на селото, чиято надморска височина на места достига до 1200 метра. На юг границата е със Земен, а броят на населението тук е не повече от 1 800 души. Предимно те се намират в пенсионна възраст, но не са съвсем изчезнали и младите хора. Повечето от тях традиционно се насочват към по-големите градове или в чужбина в търсене на работа и по-добър живот. Благодарение на местността Орешковец, в която има беседка и чешма, се развива ловен и културен туизъм едновременно. При пещерския водопад също има ловен заслон като на други места, а той е направен от местните младежи. Има и барбекю.
Читалището в пернишкото село Пещера и до днес си остава еталон за съхранение на местните обичаи и традиции. В него в миналото има изключително красиви овощни градини, но те за областта не са необичайно явление. В близкия град Кюстендил славата на ябълките и черешите е всеизвестна, като има и ежегоден празник на черешата през лятото. В местността градището възниква първото селище, на чието място днес е селото. Това се случва през далечната 814-та година, само три години след като при Върбишки проход кан Крум разбива император Никифор и така византийците претърпяват една от най-тежките загуби в историята си. После Крум прави чаша от черепа на императора и от нея вдига наздравица за успеха. По времето, когато възниква селището и се изгражда манастир, името на селото е Орехово. Кога точно селото получава днешното си име и възниква, не са намерени никъде. Обикновено османските документи и регистри съдържат такава информация, но тук и те са безпомощни. Знае се, че около манастира има места, където се горят дърва и дървени въглища. По-вероятно е обаче името да произлиза от наличието на пещ в региона, ползвана за готвене и битови нужди.
Калугерската дупка е името на малка пещера в региона, като не е изключено и тя да е причина за наименованието на това населено място. Пещане и пещ са най-често използваните термини, за да се обясни произхода на името на селото. Това са пещи, които са използвани са топене на желязо. Те биват назовавани с името пехчери, а това е още едно възможно обяснение за етимологията на името. Двата бряга на река Треклянска приютяват населеното място, чиито къщи са събрани и от двете страни. Във връзка с името на мястото не бива да се пропуска още една любопитна версия. Тя произлиза от възникването на голям пожар, пламнал и опожарил повечето домове. На местните бил лепнат прякора „пещерняци“, но това не е сто процента сигурно. Много на брой отделни махали образуват селото, като днес някои от тях са отделени и може да се считат и за отделни по-малки села.
